Последно сбогом

Вчера (27.07.2009 г.), една моя приятелка си замина от този свят.
Името й беше Дария. Тя беше едно от най-лъчезарните, най-дружелюбните и най-добрите момичета, които някога съм срещал и някога ще срещна. Въпреки че не прекарвах много време с нея, тя винаги беше насреща, когато имах проблем, винаги беше готова да ми каже добра дума когато съм зле, за да се почувствам добре. За мен, тя беше една истинска приятелка, човек, когото аз силно уважавах, въпреки че не го показвах достатъчно, нито пред нея, нито пред другите. На нея й пукаше за мен – човек, когото тя бегло познаваше в началото, но това не й пречеше да е добра с мен.
Когато чух, че е станало нещо с нея, почти на момента тръгнах към Бов (селото й). В 21:30 вече тропах като откачен по вратите на къщата й, крещях като обезумял, никой обаче не си беше вкъщи. Разбрах, че тъжната новина е истина от една нейна съседка. Причерня ми. Докато се прибирах пеша съм изревал 1/3 от телесните си течности – нещо, което за първи път ми се случва. Дори сега, няколко часа по-късно все още не мога да повярвам, че това е истина и още се надявам това да е една гадна, извратена шега, която някой си прави с мен. За съжаление обаче не е така.

Дария, за мен ти беше една от най-добрите ми приятелки. За мен, ти беше един наистина близък човек. Извинявай за всичките пъти в които съм те нагрубявал, извинявай за всичките пъти, когато съм се смял на твой гръб, извинявай, че не съм бил до теб, когато си имала нужда от истински приятел.
Благодаря ти, че беше добра с мен, че винаги беше готова да ми кажеш добра дума, че ти пукаше за мен, че беше моя приятелка.

Благодаря ти за спомените, завинаги ще ценя времето, прекарано с теб.
Благодаря ти.

Сбогом.

Нова Светлина

От дълго време не бях побликувал каквото и да било тук. По дяволите, дори бях забравил, че този блог въобще съществува. През изминалите месеци само извънземни дето не кацнаха, иначе какво ли не друго се случи.

Като за начало, оказва се, че сърцето ми не работи както трябва. Бях няколко пъти по болници и ми казаха, че нищо не е извън нормалното при сърдечната ми дейност, но просто нещо се е „скапало“.

Най-забавното е, че една моя приятелка (чието име няма да споменавам) успешно съумя да ме докара до прединфарктно състояние точно два пъти. Как въобще успя… нямам никаква представа.

Тази година успях да разкарам две „гаджета“. Някои от вас (ако не и всички) ще си помислят, че съм някакъв бройкаджия… е не е така. Как може да поддържаш връзка със същество, което няма никаква представа какво иска, за какво сте заедно или въобще за какво живее?

Така и така съм зачеркнал темата за любовта…
Някак си превъзмогнах момичето (то вече си е направо жена), което харесвах. В смисъл, още имам силни чувства към нея, но някак си през последните месеци не ми остава време да се занимавам с любовни глупости. Единственото, за което съжалявам е, че ми отне 10 години, за да осъзная, че тя е прекалено добра за мен, че не съм достоен за нея.
На скоро се запознах с приятелят й. Оказа се наистина свестен човек, с когото споделяме ужасно много интересни. Радвам се, че поне е с човек, на когото може да се разчита и когото уважавам безкрайно много.
Имайки предвид, че вече успявам да вържа смислено изречение пред нея, приятелсвото ни като че ли се изкачи на друго ниво. Вече мога да си говоря свободно с нея, а не да заеквам като Дафи Дък, когато ме попита нещо. Радвам се, че мога да я нарека приятелка.

Зарязван тази тема.
Време е да спомена и други мои постижения за тази година:
-Най-накрая завърших напълно първата си авторска песен. Когато имам възможност ще я кача някъде, за да можете да я чуете.
-Допринесох за Караоке развитието на Windows платформата, като пренаписах голяма част от UltraStar енжина, премахвайки някои бъгове и добавяйки нови неща.
-Най-накрая подкарах пиратски игри на PlayStation 2-ката си БЕЗ модчип.
-Колекцията ми от конзоли и игри се увеличи наистина много.
-Много други, дребни неща.

Това е за сега. Надявам се вече да мога да отделям повече време за този блог.
Довиждане, очаквам скоро да се видим пак.

Краят на една история

Дълго време измина от последната ми публикация. Много неща се случиха от тогава, и добри, и лоши. Училището ми бе затворено и сега аз и останалите ученици на бившата гимназия „Отец Паисий“ учим в новото СОУ „Иван Вазов„. Вече свикнах, мястото не ми се струва толкова лошо, колкото преди. Даже започна да ми харесва. Но стига толкова за тези работи, време е да обобщя какво ми се случи през изминалата 2008 година. Само ще спомена един ден, преди да започна с останалото:

*07 Март, 2008 година. Петък:

Много фатален ден. Все още нося белезите от „инцидента„. От тогава насам обаче не съм получавал каквито и да било нервни сривове.

През изминалата 2008 година за първи път бях на нощна дискотека, даже въобще за първи път стъпвах в дискотека след почти четири годишна пауза. Странно, но ми хареса. Предполагам, че наистина компанията е важна. Бях с две от най-добрите ми приятелки (имам точно седем човека, на които да разчитам в този живот и те са от тях). Не знам как мога да им се отплатя някога за това, че винаги са били добри с мен.

Останалото от годината не беше кой знае колко интересно. Странно, но какво да се прави. Хайде, аз ще спирам да пиша, понеже съм тръгнал на новогодишен купон при Матата и вече закъснявам. От мен чао, при първа възможност ще пиша пак.

17.07.2009

Месеци по-късно виждам, че така и не съм пуснал тази публикация. Голям заплес съм.

Yu-Gi-Oh! GX Tag Force 3

Konami Digital Entertainment GmbH анонсираха нова част към вече набралата популярност поредица Yu-Gi-Oh! GX за PSP. Играта е озаглавена Yu-Gi-Oh! GX Tag Force 3 и ще излезе през ноември 2008.

Развиваща се във вселената на Yu-Gi-Oh! GX TV сериала, играта ще включва герои от трети и четвърти сезон на шоуто. На разположение ще са над 3500 карти, както и възможността да се дуелирате по двойки с партньор.

Новостите в играта са възможността да свалите онлайн допълнителни тестета или отделни карти. Подобрена е интелигентността на противниците ви, така че да се адаптират към начина по който протича дуела. Добавена е и галерия, която ще записва победите ви и ключови събития. За съжаление играта няма да има Infrastructure режим.

The end of this whole mess, или краят на всичко

Изминаха още два месеца от последната ми публикация. През това време се случиха толкова много неща… Като за начало, намерих нови приятели, с които дори не съм подозирал, че ще стана толкова близък, но също така се отдръпнах от други, с които преди това дружах. Странното е, че не чувствам каквато и да била болка за това, сякаш ми олекна.

Но стига за мен. Темата, която реших да засегна днес отново се отнася за училището ми. Една съвсем обикновена гимназия, със съвсем обикновени учители, но с едни необикновени ученици. И тази учебна година отлетя неусетно, даже не успях да се обърна назад и да погледна над всичко, което се случи през изминалата 2007-2008 учебна година.

Като всяко училище, приемащо ученици след седми и осми клас, ние се постарахме да предразпложим максимално кандидатстващите деца, за да дойдат в нашият рай, но за съжаление, нашите благородни опити бяха за пореден път опропастени от „пасмината„, която съставя техникума. За пореден път, те доказаха, че могат да паднат толкова долу, че да всяват страх в учениците, искащи да дойдат в гимназия „Отец Паисий„, град Своге. За пореден път, нашето училище (гимназията) остава без паралелки след седми и осми клас, което го застрашава от затваряне и „абсорбиране“ от „бездната„, наречена професионална гимназия „Велизар Пеев„. Най-интересното е, че дори не усетихме как приема ни беше взет изпод носа. Нещото, което обаче не може да се уточни е защо техникума усилено набира ученици, като няма къде да ги „помещава“. Училището има над 600 ученика, заради което са принудени на учат на две смени, което не е удобно на повечето, които пътуват всеки ден, било то с влак или маршрутка/автобус. На децата им се налага да мръзнат по гари и чакални всеки ден през зимата, само и само да отидат на училище, където учителите дори не заслужават да работят с деца, учители, които дори групата „Pink Floyd“ със своята песен „Another Brick In The Wall“ не описват достатъчно добре. Представете си учител по физкултура, който се мисли за генерал в казармата и кара учениците да тичат зимата в снега, да правят коремни преси или лицеви опори, дори когато децата са изнемощяли. Представете си учител по информатика и информационни технологии, който пише двойка на ученик, който е представил презентация, писана часове на С++, а не претупана на посредствената Power Point. Тези хора не заслужават титлата „учител“, с която ежедневно ги удостояват доверените от родителите си им деца.

Да не си помислите нещо грешно, има и много лоши деца там, има такива, в сравнение с които типичният български хулиган, Иванчо е „света вода ненапита“. Срещат се и добри хора, но много рядко и често те са вземани на подбив и никога не са приемани на сериозно, но достатъчно по тази тема.

Гимназията е на път да изчезне, но ние, учениците й ще се борим до последно! Няма да предадем училището си в мръсните лапи на поквареният и безчестен техникум. За нас, училището е повече от сграда, в която прекарваме половината от деня си в делничните дни, само защото сме принудени да го правим. За някои от нас се превърна във втори дом, за това ние, учениците на гимназия „Отец Паисий“, град Своге ще се бием докрай!

In the end…

Днес, 22 Май 2008 година, гимназия „Отец Паисий“ изпрати абитуриентите си, 12а и 12б клас.

Имаше много смях, сълзи и прегръдки. На всички ни е неприятно, че още четиридесет от нашите приятели си заминават завинаги от училището. Лично на мен наистина ми стана много „кофти“. Едни от любимите ми лица свършиха училище, вече са наистина зрели хора. Заради една личност от 12б клас се записах в гимназията преди две години. Тази личност ми даваше куража да стана сутрин и да отида на училище, дори за малко, само и само да зърна лицето й, да чуя гласа й. Именно тази мисъл ме крепеше да не се разпадна на малки частици, метафорично казано. Никога не съм смятал, че тези две години ще минат толкова бързо, че даже няма и да усетя как лети времето. Никога не съм смятал, че ще ми е толкова мъчно за личност, която не е от семейството ми, с която нямам почти никаква връзка.

Докато учителите и директора изнасяха речи, аз стоях в ъгъла на стаята, снимайки машинално като охранителна камера, докато размишлявах над изминалото време, което изгубих и за нещата, които вече никога няма да мога да кажа. Днес действително беше най-тежкият ден в живота ми до момента. Дори погребенията на мои близки роднини не ме бяха разчувствали така, както загубата на тази богиня. За пръв път в живота си, пролях дори само една сълза за момиче. Сега, вероятно никога повече няма да я видя, вероятно повече никога няма да я чуя, вероятно никога повече няма да я усетя…

Както и да е, ето снимки от изпращането на абитуриентите:

Малвина (в ляво) и Силвия (в дясно), 12б клас

Евгени, 12б клас

Валентина, 12а клас (русата принцеса зад цветята можете да я видите на последната снимка)

Знаменосци и компания

‘Сите булгаре зети заедно

Едно момиче от 12а клас, за съжаление й забравих името (май че беше Юлияна), но пък се държеше добре с мен, за което искрено й благодаря.

Една сладурана от 12б, aма не знам как се казва

Знаменосеца Антонио, 11б – Евалата за куража, братле

12а клас, или поне част от тях (някои запиваха от сутринта)

Това е от мен, не знам кога скоро пак ще пиша нещо в блога си, понеже не ми остава време. Остава ми само да пожелая на абитуриентите на добър час и да си спомнят за мен, не като оня, който си преряза вените, а като добър човек.

Reaper

Reaper е сериал, който проследява животът на Сам Оливър. След като навършва 21 години, Сам научава, че родителите му са продали душата му на Дявола преди да се роди. Той е задължен да работи като ловец на глави за Дявола с тази разлика, че трябва да връща избягали души обратно в Ада. С приятелите си – Сок и Бен, Сам воюва срещу зли демони, докато се опитва да води до колкото се може по-нормален живот.

Dude, WTF?!?

От две години усилено издирвам всичко възможно, свързано с култовият (за мен) филм – Dude, Where’s My Car. Преди няколко дена открих втори филм, който се води продължение на фарса „Пич, Къде Ми е Колата?„. Днес, откривам нова картинка за филм, уж продължение на историята от първият филм, даже в големи сайтове за филми има информация, но се води слухове.

Реших да споделя с вас поредната картинка относно Джеси и Честър.

Dude, What’s Up?

Без коментар. No comment.

Просто вижте: 

Империята отвръща на удара…

Изминаха над три месеца от както написах статията „Враждата между две гимназии„. Днес разбрах, че „случайно“ учител от техникума е разбрал за моето творение. Можете да посетите форума, където видях отговор към моята статия на:

http://svoge.info/forum/viewtopic.php?t=21

Но какво точно ме накара да напиша нова статия тук? Отговорът е прост, от техникума вече се целят по-високо. Тяхната цел вече не е само третият етаж на гимназията, а цялата сграда. В Четвъртък (20 Март 2008 г.) ще се състои среща в сградата на гимназията, на която ще присъстват областни управители, учители, родители и ученици. На тази среща ще се реши съдбата на гимназията – дали ще стане едно част от техникума и бившите й ученици ще бъдат изпратени да учат в основното училище, втора смяна (от 14 ч. до към 19-20). Над 90% от учениците на гимназия „Отец Паисий“ са против, а останалата част цитирам „не им пука“ за това, понеже тази година завършват.

За мен, гимназията беше едно ново начало, може би най-доброто нещо, случвало ми се до момента. Когато ме приеха в нея още не го осъзнавах, но сега вече осъзнавам, каква благословия е гимназията за мен. В нея направих първите си истински приятели, за първи път бях оценен като човека, който съм а не бях съден по интересите си. За първи път ми беше приятно да ходя на училище (не отричам, че често си тръгвам по-рано, или пък отивам по-късно). В гимназията всеки различен може да бъде равен с другите. В моят клас има едно момче, което е прекарало детски паралич, но то се приспособи, то стана един от нас. Бившата ми класна ръководителка даже каза, че той имал по-голям напредък за един срок при нас, от колкото цели четири години в предишното си училище. Даже всеки ден като се видим си казваме:

Аз: Оо, приятел, къде ходиш?

Той: Здравей, приятелю. Как си?

За това повтарям, гимназията е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на повечето ученици в целият им живот. Наистина сградата не е в най-доброто си състояние, но все пак е нещо – нещо, което не трябва да спира да съществува. Ако техникума и гимназията се слеят, бавно но сигурно всичко ще пропадне. Аз и другите ученици на гимназия „Отец Паисий“ искаме „нашата гимназия“ да си остане наша!