Reaper е сериал, който проследява животът на Сам Оливър. След като навършва 21 години, Сам научава, че родителите му са продали душата му на Дявола преди да се роди. Той е задължен да работи като ловец на глави за Дявола с тази разлика, че трябва да връща избягали души обратно в Ада. С приятелите си - Сок и Бен, Сам воюва срещу зли демони, докато се опитва да води до колкото се може по-нормален живот.
От две години усилено издирвам всичко възможно, свързано с култовият (за мен) филм - Dude, Where’s My Car. Преди няколко дена открих втори филм, който се води продължение на фарса “Пич, Къде Ми е Колата?“. Днес, откривам нова картинка за филм, уж продължение на историята от първият филм, даже в големи сайтове за филми има информация, но се води слухове.
Реших да споделя с вас поредната картинка относно Джеси и Честър.
Изминаха над три месеца от както написах статията “Враждата между две гимназии“. Днес разбрах, че “случайно” учител от техникума е разбрал за моето творение. Можете да посетите форума, където видях отговор към моята статия на:
http://svoge.info/forum/viewtopic.php?t=21
Но какво точно ме накара да напиша нова статия тук? Отговорът е прост, от техникума вече се целят по-високо. Тяхната цел вече не е само третият етаж на гимназията, а цялата сграда. В Четвъртък (20 Март 2008 г.) ще се състои среща в сградата на гимназията, на която ще присъстват областни управители, учители, родители и ученици. На тази среща ще се реши съдбата на гимназията - дали ще стане едно част от техникума и бившите й ученици ще бъдат изпратени да учат в основното училище, втора смяна (от 14 ч. до към 19-20). Над 90% от учениците на гимназия “Отец Паисий” са против, а останалата част цитирам “не им пука” за това, понеже тази година завършват.
За мен, гимназията беше едно ново начало, може би най-доброто нещо, случвало ми се до момента. Когато ме приеха в нея още не го осъзнавах, но сега вече осъзнавам, каква благословия е гимназията за мен. В нея направих първите си истински приятели, за първи път бях оценен като човека, който съм а не бях съден по интересите си. За първи път ми беше приятно да ходя на училище (не отричам, че често си тръгвам по-рано, или пък отивам по-късно). В гимназията всеки различен може да бъде равен с другите. В моят клас има едно момче, което е прекарало детски паралич, но то се приспособи, то стана един от нас. Бившата ми класна ръководителка даже каза, че той имал по-голям напредък за един срок при нас, от колкото цели четири години в предишното си училище. Даже всеки ден като се видим си казваме:
Аз: Оо, приятел, къде ходиш?
Той: Здравей, приятелю. Как си?
За това повтарям, гимназията е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на повечето ученици в целият им живот. Наистина сградата не е в най-доброто си състояние, но все пак е нещо - нещо, което не трябва да спира да съществува. Ако техникума и гимназията се слеят, бавно но сигурно всичко ще пропадне. Аз и другите ученици на гимназия “Отец Паисий” искаме “нашата гимназия” да си остане наша!
