In the end…

Днес, 22 Май 2008 година, гимназия „Отец Паисий“ изпрати абитуриентите си, 12а и 12б клас.

Имаше много смях, сълзи и прегръдки. На всички ни е неприятно, че още четиридесет от нашите приятели си заминават завинаги от училището. Лично на мен наистина ми стана много „кофти“. Едни от любимите ми лица свършиха училище, вече са наистина зрели хора. Заради една личност от 12б клас се записах в гимназията преди две години. Тази личност ми даваше куража да стана сутрин и да отида на училище, дори за малко, само и само да зърна лицето й, да чуя гласа й. Именно тази мисъл ме крепеше да не се разпадна на малки частици, метафорично казано. Никога не съм смятал, че тези две години ще минат толкова бързо, че даже няма и да усетя как лети времето. Никога не съм смятал, че ще ми е толкова мъчно за личност, която не е от семейството ми, с която нямам почти никаква връзка.

Докато учителите и директора изнасяха речи, аз стоях в ъгъла на стаята, снимайки машинално като охранителна камера, докато размишлявах над изминалото време, което изгубих и за нещата, които вече никога няма да мога да кажа. Днес действително беше най-тежкият ден в живота ми до момента. Дори погребенията на мои близки роднини не ме бяха разчувствали така, както загубата на тази богиня. За пръв път в живота си, пролях дори само една сълза за момиче. Сега, вероятно никога повече няма да я видя, вероятно повече никога няма да я чуя, вероятно никога повече няма да я усетя…

Както и да е, ето снимки от изпращането на абитуриентите:

Малвина (в ляво) и Силвия (в дясно), 12б клас

Евгени, 12б клас

Валентина, 12а клас (русата принцеса зад цветята можете да я видите на последната снимка)

Знаменосци и компания

‘Сите булгаре зети заедно

Едно момиче от 12а клас, за съжаление й забравих името (май че беше Юлияна), но пък се държеше добре с мен, за което искрено й благодаря.

Една сладурана от 12б, aма не знам как се казва

Знаменосеца Антонио, 11б – Евалата за куража, братле

12а клас, или поне част от тях (някои запиваха от сутринта)

Това е от мен, не знам кога скоро пак ще пиша нещо в блога си, понеже не ми остава време. Остава ми само да пожелая на абитуриентите на добър час и да си спомнят за мен, не като оня, който си преряза вените, а като добър човек.

~ от cassidycornel на 22 май, 2008.