The end of this whole mess, или краят на всичко

Изминаха още два месеца от последната ми публикация. През това време се случиха толкова много неща… Като за начало, намерих нови приятели, с които дори не съм подозирал, че ще стана толкова близък, но също така се отдръпнах от други, с които преди това дружах. Странното е, че не чувствам каквато и да била болка за това, сякаш ми олекна.

Но стига за мен. Темата, която реших да засегна днес отново се отнася за училището ми. Една съвсем обикновена гимназия, със съвсем обикновени учители, но с едни необикновени ученици. И тази учебна година отлетя неусетно, даже не успях да се обърна назад и да погледна над всичко, което се случи през изминалата 2007-2008 учебна година.

Като всяко училище, приемащо ученици след седми и осми клас, ние се постарахме да предразпложим максимално кандидатстващите деца, за да дойдат в нашият рай, но за съжаление, нашите благородни опити бяха за пореден път опропастени от „пасмината„, която съставя техникума. За пореден път, те доказаха, че могат да паднат толкова долу, че да всяват страх в учениците, искащи да дойдат в гимназия „Отец Паисий„, град Своге. За пореден път, нашето училище (гимназията) остава без паралелки след седми и осми клас, което го застрашава от затваряне и „абсорбиране“ от „бездната„, наречена професионална гимназия „Велизар Пеев„. Най-интересното е, че дори не усетихме как приема ни беше взет изпод носа. Нещото, което обаче не може да се уточни е защо техникума усилено набира ученици, като няма къде да ги „помещава“. Училището има над 600 ученика, заради което са принудени на учат на две смени, което не е удобно на повечето, които пътуват всеки ден, било то с влак или маршрутка/автобус. На децата им се налага да мръзнат по гари и чакални всеки ден през зимата, само и само да отидат на училище, където учителите дори не заслужават да работят с деца, учители, които дори групата „Pink Floyd“ със своята песен „Another Brick In The Wall“ не описват достатъчно добре. Представете си учител по физкултура, който се мисли за генерал в казармата и кара учениците да тичат зимата в снега, да правят коремни преси или лицеви опори, дори когато децата са изнемощяли. Представете си учител по информатика и информационни технологии, който пише двойка на ученик, който е представил презентация, писана часове на С++, а не претупана на посредствената Power Point. Тези хора не заслужават титлата „учител“, с която ежедневно ги удостояват доверените от родителите си им деца.

Да не си помислите нещо грешно, има и много лоши деца там, има такива, в сравнение с които типичният български хулиган, Иванчо е „света вода ненапита“. Срещат се и добри хора, но много рядко и често те са вземани на подбив и никога не са приемани на сериозно, но достатъчно по тази тема.

Гимназията е на път да изчезне, но ние, учениците й ще се борим до последно! Няма да предадем училището си в мръсните лапи на поквареният и безчестен техникум. За нас, училището е повече от сграда, в която прекарваме половината от деня си в делничните дни, само защото сме принудени да го правим. За някои от нас се превърна във втори дом, за това ние, учениците на гимназия „Отец Паисий“, град Своге ще се бием докрай!

~ от cassidycornel на 24 юли, 2008.