Не съм писал от почти година в този блог. Толкова много ми се случи през изминалите месеци, добри и лоши неща, нови приятелства и краят на стари такива. Промених се коренно, вече не съм онова добро момче, което всички познаваха. Животът ми се превърна в една безкрайна борба без цел и възможност за победа. Но както и да е.

Ще започна с това, че вече съм абитуриент. Тази вечер ни е изпращането и след това кръчмата (което се подразбира). Първоначално не исках да ходя на бал. Много хора си вадеха грешни изводи, мислеха, че не съм си бил харесвал класа и т.н. Истината е, че всъщност аз не мислех, че съм достоен и не заслужавам да ходя с тях където и да било. За мое щастие, всички от класа ми ме накараха да отида, като всички до един казаха, че ме искат там. И ето ме днес, с прическа, костюм, вратовръзка и обувки, чакам да стане 17 часа, за да тръгна към даскалото. От скука или може би от нужда да кажа нещо по въпроса сега пиша този пост в моят забравен блог.

Друго хубаво нещо, което ми се случи беше едно момиче, което обикнах наистина силно, но след време осъзнахме, че не сме един за друг. Не съжалявам за това, радвам се, че имах възможността да бъда с нея и да я опозная. Оставаме си приятели, независимо всичко.

Още нещо, вокал съм на метъл банда! Аз пиша текстовете, голяма част от музиката и… се дера. Имаме доста различия във вкусовете с другите от бандата, понеже един е луд блек метълист, втори шантав рокаджия, трети пънк фенче и накрая оставам аз, блек-хеви-нео-емо-чалга метълист. Нищо, все някак се оправяме.

Уау, толкова много да кажа, а нищо не ми идва на ум. Може би не му е точно сега времето да изписвам всичко, понеже този един час, който ми остава няма да ми стигне. Ами, ще гледам да пиша по-често.

До следващият път,

Lynn.

Дария, за мен ти беше една от най-добрите ми приятелки. За мен, ти беше един наистина близък човек. Извинявай за всичките пъти в които съм те нагрубявал, извинявай за всичките пъти, когато съм се смял на твой гръб, извинявай, че не съм бил до теб, когато си имала нужда от истински приятел.
Благодаря ти, че беше добра с мен, че винаги беше готова да ми кажеш добра дума, че ти пукаше за мен, че беше моя приятелка.

Благодаря ти за спомените, завинаги ще ценя времето, прекарано с теб.
Благодаря ти.

Сбогом.

Като за начало, оказва се, че сърцето ми не работи както трябва. Бях няколко пъти по болници и ми казаха, че нищо не е извън нормалното при сърдечната ми дейност, но просто нещо се е „скапало“.

Най-забавното е, че една моя приятелка (чието име няма да споменавам) успешно съумя да ме докара до прединфарктно състояние точно два пъти. Как въобще успя… нямам никаква представа.

Тази година успях да разкарам две „гаджета“. Някои от вас (ако не и всички) ще си помислят, че съм някакъв бройкаджия… е не е така. Как може да поддържаш връзка със същество, което няма никаква представа какво иска, за какво сте заедно или въобще за какво живее?

Така и така съм зачеркнал темата за любовта…
Някак си превъзмогнах момичето (то вече си е направо жена), което харесвах. В смисъл, още имам силни чувства към нея, но някак си през последните месеци не ми остава време да се занимавам с любовни глупости. Единственото, за което съжалявам е, че ми отне 10 години, за да осъзная, че тя е прекалено добра за мен, че не съм достоен за нея.
На скоро се запознах с приятелят й. Оказа се наистина свестен човек, с когото споделяме ужасно много интересни. Радвам се, че поне е с човек, на когото може да се разчита и когото уважавам безкрайно много.
Имайки предвид, че вече успявам да вържа смислено изречение пред нея, приятелсвото ни като че ли се изкачи на друго ниво. Вече мога да си говоря свободно с нея, а не да заеквам като Дафи Дък, когато ме попита нещо. Радвам се, че мога да я нарека приятелка.

Зарязван тази тема.
Време е да спомена и други мои постижения за тази година:
-Най-накрая завърших напълно първата си авторска песен. Когато имам възможност ще я кача някъде, за да можете да я чуете.
-Допринесох за Караоке развитието на Windows платформата, като пренаписах голяма част от UltraStar енжина, премахвайки някои бъгове и добавяйки нови неща.
-Най-накрая подкарах пиратски игри на PlayStation 2-ката си БЕЗ модчип.
-Колекцията ми от конзоли и игри се увеличи наистина много.
-Много други, дребни неща.

Това е за сега. Надявам се вече да мога да отделям повече време за този блог.
Довиждане, очаквам скоро да се видим пак.

*07 Март, 2008 година. Петък:

Много фатален ден. Все още нося белезите от „инцидента„. От тогава насам обаче не съм получавал каквито и да било нервни сривове.

През изминалата 2008 година за първи път бях на нощна дискотека, даже въобще за първи път стъпвах в дискотека след почти четири годишна пауза. Странно, но ми хареса. Предполагам, че наистина компанията е важна. Бях с две от най-добрите ми приятелки (имам точно седем човека, на които да разчитам в този живот и те са от тях). Не знам как мога да им се отплатя някога за това, че винаги са били добри с мен.

Останалото от годината не беше кой знае колко интересно. Странно, но какво да се прави. Хайде, аз ще спирам да пиша, понеже съм тръгнал на новогодишен купон при Матата и вече закъснявам. От мен чао, при първа възможност ще пиша пак.

17.07.2009

Месеци по-късно виждам, че така и не съм пуснал тази публикация. Голям заплес съм.

Konami Digital Entertainment GmbH анонсираха нова част към вече набралата популярност поредица Yu-Gi-Oh! GX за PSP. Играта е озаглавена Yu-Gi-Oh! GX Tag Force 3 и ще излезе през ноември 2008.

Развиваща се във вселената на Yu-Gi-Oh! GX TV сериала, играта ще включва герои от трети и четвърти сезон на шоуто. На разположение ще са над 3500 карти, както и възможността да се дуелирате по двойки с партньор.

Новостите в играта са възможността да свалите онлайн допълнителни тестета или отделни карти. Подобрена е интелигентността на противниците ви, така че да се адаптират към начина по който протича дуела. Добавена е и галерия, която ще записва победите ви и ключови събития. За съжаление играта няма да има Infrastructure режим.

Но стига за мен. Темата, която реших да засегна днес отново се отнася за училището ми. Една съвсем обикновена гимназия, със съвсем обикновени учители, но с едни необикновени ученици. И тази учебна година отлетя неусетно, даже не успях да се обърна назад и да погледна над всичко, което се случи през изминалата 2007-2008 учебна година.

Като всяко училище, приемащо ученици след седми и осми клас, ние се постарахме да предразпложим максимално кандидатстващите деца, за да дойдат в нашият рай, но за съжаление, нашите благородни опити бяха за пореден път опропастени от „пасмината„, която съставя техникума. За пореден път, те доказаха, че могат да паднат толкова долу, че да всяват страх в учениците, искащи да дойдат в гимназия „Отец Паисий„, град Своге. За пореден път, нашето училище (гимназията) остава без паралелки след седми и осми клас, което го застрашава от затваряне и „абсорбиране“ от „бездната„, наречена професионална гимназия „Велизар Пеев„. Най-интересното е, че дори не усетихме как приема ни беше взет изпод носа. Нещото, което обаче не може да се уточни е защо техникума усилено набира ученици, като няма къде да ги „помещава“. Училището има над 600 ученика, заради което са принудени на учат на две смени, което не е удобно на повечето, които пътуват всеки ден, било то с влак или маршрутка/автобус. На децата им се налага да мръзнат по гари и чакални всеки ден през зимата, само и само да отидат на училище, където учителите дори не заслужават да работят с деца, учители, които дори групата „Pink Floyd“ със своята песен „Another Brick In The Wall“ не описват достатъчно добре. Представете си учител по физкултура, който се мисли за генерал в казармата и кара учениците да тичат зимата в снега, да правят коремни преси или лицеви опори, дори когато децата са изнемощяли. Представете си учител по информатика и информационни технологии, който пише двойка на ученик, който е представил презентация, писана часове на С++, а не претупана на посредствената Power Point. Тези хора не заслужават титлата „учител“, с която ежедневно ги удостояват доверените от родителите си им деца.

Да не си помислите нещо грешно, има и много лоши деца там, има такива, в сравнение с които типичният български хулиган, Иванчо е „света вода ненапита“. Срещат се и добри хора, но много рядко и често те са вземани на подбив и никога не са приемани на сериозно, но достатъчно по тази тема.

Гимназията е на път да изчезне, но ние, учениците й ще се борим до последно! Няма да предадем училището си в мръсните лапи на поквареният и безчестен техникум. За нас, училището е повече от сграда, в която прекарваме половината от деня си в делничните дни, само защото сме принудени да го правим. За някои от нас се превърна във втори дом, за това ние, учениците на гимназия „Отец Паисий“, град Своге ще се бием докрай!

Имаше много смях, сълзи и прегръдки. На всички ни е неприятно, че още четиридесет от нашите приятели си заминават завинаги от училището. Лично на мен наистина ми стана много „кофти“. Едни от любимите ми лица свършиха училище, вече са наистина зрели хора. Заради една личност от 12б клас се записах в гимназията преди две години. Тази личност ми даваше куража да стана сутрин и да отида на училище, дори за малко, само и само да зърна лицето й, да чуя гласа й. Именно тази мисъл ме крепеше да не се разпадна на малки частици, метафорично казано. Никога не съм смятал, че тези две години ще минат толкова бързо, че даже няма и да усетя как лети времето. Никога не съм смятал, че ще ми е толкова мъчно за личност, която не е от семейството ми, с която нямам почти никаква връзка.

Докато учителите и директора изнасяха речи, аз стоях в ъгъла на стаята, снимайки машинално като охранителна камера, докато размишлявах над изминалото време, което изгубих и за нещата, които вече никога няма да мога да кажа. Днес действително беше най-тежкият ден в живота ми до момента. Дори погребенията на мои близки роднини не ме бяха разчувствали така, както загубата на тази богиня. За пръв път в живота си, пролях дори само една сълза за момиче. Сега, вероятно никога повече няма да я видя, вероятно повече никога няма да я чуя, вероятно никога повече няма да я усетя…

Както и да е, ето снимки от изпращането на абитуриентите:

Малвина (в ляво) и Силвия (в дясно), 12б клас

Евгени, 12б клас

Валентина, 12а клас (русата принцеса зад цветята можете да я видите на последната снимка)

Знаменосци и компания

‘Сите булгаре зети заедно

Едно момиче от 12а клас, за съжаление й забравих името (май че беше Юлияна), но пък се държеше добре с мен, за което искрено й благодаря.

Една сладурана от 12б, aма не знам как се казва

Знаменосеца Антонио, 11б – Евалата за куража, братле

12а клас, или поне част от тях (някои запиваха от сутринта)

Това е от мен, не знам кога скоро пак ще пиша нещо в блога си, понеже не ми остава време. Остава ми само да пожелая на абитуриентите на добър час и да си спомнят за мен, не като оня, който си преряза вените, а като добър човек.

Реших да споделя с вас поредната картинка относно Джеси и Честър.

Просто вижте: